19 jun 2009, 0:47

Грешница 

  Poesía » De amor
1726 0 6

 

Грешна съм! На кръст ме разпънете,

душата ми разстреляйте с олово,

три пъти от мен се отречете,

но аз се чувствам истинска отново.

 

Замръзналите мисли се стопиха

от огъня на новите надежди.

В зениците искрици заискриха

и истински света сега поглеждам...

 

Поисках да летя и да се смея,

поисках да се чувствам безразсъдна,

поисках да докажа, че умея,

поисках и мечтите си да сбъдна.

 

А ти се появи като комета -

от никъде и нищо! - Бог да пази!

За този странен ритъм на сърцето

мъжът до мене трябва да ме мрази...

 

Грешна съм и някой ден ще плащам

(усещането в мене е безценно).

Ще си платя каквото и да трябва,

за всеки миг на чувството неземно.

 

Кога дойде? Ела, не съм те чула,

главата си склони на мойто рамо,

аз зная, че съм грешна и е лудост...

Но, Боже, как си заслужава само!

© Мартина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??