Самодива (Вики)
536 5966
11 jun 2008, 1:49

Грешници 

  Poesía
853 1 17
Животът ни затвори в прашен бит,
ограби ни мечтите и простора.
Сега сме тихи, скромни и добри,
но мислите с душите ни все спорят.
Уж всичко у дома ни е наред,
спокойни сме и вятъра не гоним,
но миг един, един написан ред
запалва в нас пожари от тревога.
Магия става приказният зов
и погледа изгарящ, но посърнал
на грешната, отричана любов,
в очите ни сиянието върнала.
Летим в нощта над пенести вълни,
на бели птици носим се с крилата
след тежки, безнадеждно празни дни...
Крепи ни порив жив към свободата.
Безмилостно упреква съвестта,
нарича ни побъркани момичета
виновни, че родени със сърца,
копнеем да сме истински обичани.
Да, грешни сме. Осъжда ни света,
когато кроткостта от нас отлита.
Превръща ни във вещици страстта...
Защо обаче - никой не попита.

© Вики Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??