7 may 2016, 10:52

Грешници 

  Poesía » De amor
1117 3 5

Когато двама лудо се обичат

и свои са си по душа,

но тази обич трябва да я крият,

да се преструват, че не съществува тя.

Една агония бавно ги изгаря

и силен гняв в сърца им се таи,

че връщане обратно вече няма..

обикнеш ли ти чуждото-боли.

Защо животът тъй се подиграва?

Съдбата късно среща ги, защо?

Че щастието жадувано отдавна,

намират го във чуждото легло.

Нелепа е играта на съдбата...

Защо на грях осъжда две души?

И тяхна ли е, питам аз, вината,

че истинска любов ги повали?

Навярно нощем трудно те заспиват.

Навярно молят се на Бог да им прости..

но тази обич толкова е силна,

тъй чиста е във техните очи.

И грешно в правилното се превръща,

то дава смисъл на сърцето да тупти.

Как може нещо толкова красиво

да бъде грешно в нечии очи?

Навярно то за тях е всичко.

Навярно Бог ще им прости...

Любов такава веднъж в живота идва..

и срещнеш ли я, силно я сграбчи.

© Периян Байрамова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??