Грешници

7 jul 2017, 11:29

Poesía » De amor

456 1 2

Залезът се отразява във очите ти. Отиваш си от мене,

Няма как.

Очакват те и други задължения,

Очаква те във къщи тя.

Очаква ме и той приседнал под тополата на двора.

Да ми разкаже тихо за премеждията във своя ден.

И после като всички обичащи се хора,

Да се приютим ръце в ръце.

Но аз знам, че някъде посред нощта,

Ще дойдеш ти греховно хубав.

Ще се любим до забрава!

Ще се сбогуваме на сутринта,

И виновно навели глави ще се целунем.

Ще ми шепнеш най-нежните слова,

А аз без срам ще ти отвърна!

Забравила, че има ‘той и тя’

Безпаметно щастлива и до лудост влюбена!

Птиците ще пеят в едногласен хор.

Дали ни укоряват или пък ни се радват ний не ще узнаем.

Прегръщай ме, целувай ме! Любов

Макар и грешна тебе те желая!

Автор: Полина Велчова

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

anabel7 (Албена Димитрова)

2017-07-07T13:45:44+03:00

Такъв двойнствен живот не носи истинско и трайно щастие. Неизбежно идва мигът, когато истината лъсва и всичко рухва... А и няма как да си щастлив, ако правиш друг нещастен!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-07-07T11:59:43+03:00

Ох! Сърцето не пита главата!