Хей, Господи, ти горе там!
Спуснал си ни на земята.
И да ти е купона по-голям,
изтървал си даже Сатаната.
Страст даде ни, да ни е срам.
А желанията нарече грехове.
Да ти се изповядваме, си построил и храм.
Забавлявате се с твойте Богове.
Кажи каква е гениалната ти мисъл!
Идея нямам даже грам!
Докога ще търсим здравия ти смисъл?
Защо на любовта си лепнал срам?
Хей, Господи, ти горе там!
Защо създал си ни телата
и сърце си сложил в тях?
Желания заложил си в душата,
а после казваш, че е грях.
И ако ти си брат на Сатаната,
кажи ни, от кого да ни е страх?
Обичаш ли си ти децата?
Кажи, отказал ли си се от тях?
От страст пред мен е потъмняло.
Сърце, предавам те на Боговете.
На Дявола отдавам се изцяло.
Ако към грях вървя, простете.
Любовна лудост ме е обладала.
В огъня очите ни се срещат.
Сляпо влюбен съм във твойто тяло..
Ръцете парят, като пещ са.
Грешник съм, не съм за рая.
Прости сърце, но трябва да го кажа.
Не мога нищо да ти обещая.
Знай, грешниците ги наказват.
А ти там горе, чуваш ме аз зная.
Присъдата си искам да отложа.
На колене после сам ще се разкая.
Приготви си жезъла и ножа.
И ако в църквата пречиства се душата
и ако любовта за теб е срамен грях,
кое чистилище е за телата?
И защо се раждаме във тях?
Къде е истината и къде лъжата?
Ако знаех отговора, пак ли щях
да танцувам гол със Сатаната,
и да прося милост, и да ме е страх?
Юни 2017 Валя Тодорова
© Valya Тodorova Todos los derechos reservados