Нека Бог да ме съди накрая -
може би аз все още греша,
нека целия грях опозная,
нека ада си сам избера.
Да науча какво е успеха
и какво е - да бъда презрян,
бих превърнал надеждата в дреха,
самотата си - в дим от тамян.
По човешки аз грешник съм, зная,
а не мога да бъда и друг -
щом мечтите ме носят към рая,
а живея във ада си тук.
Между тази дилема се люшкам.
Накъде ще ме тласне страстта?
А съдбата - развързано куче,
ме пресреща и връща в греха.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados