Виждаш човека отсреща,
носи тъга зловеща.
Мръщи се на новия ден,
в душата му вятър студен.
От леглото се измъква едвам,
как ще намери сила - не знам.
Сяда в своята кола, пали,
ех - и тя не иска да запали..
Тръгва по пътя пеша,
мисли си куп неща.
Колко несправедлив е светът,
колко смачкващ е животът.
Стига до своята работа,
обгражда се със сивота.
Забива главата своя -
,,Не ме безпокойте, моля!"
Слънчев лъч се появява,
повдига се и се прозява,
отпред стои колежка,
усмихва се насреща.
Интересува се как е днес,
слуша с интерес.
Носи чаша кафе,
да, много не е.
Поднесена като изненада,
оправя деня някому веднага!
© Слънчице Todos los derechos reservados