Jumbao999 (Крейзи Макс)
2 0
10 feb 2017, 1:35

Гробове 

  Poesía » Filosófica, Otra
471 2 2

Мраморни гробове, 
покрити с изкуствени цветя.
Издигнати каменни мостове
между живи и мъртви лица.

Свраки злобно пеят във дъжда,
гората приглася на мрачния вокал.
И забити в подгизналите дървета
стърчат некролози, омацани с кал.

Гледат ме безброй лица
на забравени нечии любими.
Години, семейства, имена
гният по дървета, неразличими.

И нечия печал, там, 
във формални фрази скрита,
издигната в слова гръмки
лежи съдба почти честита.

Сиво стърчат обраслите гробове –
стари идоли на забравена скръб.
Костите гният, а лицата стоят
издълбани върху мраморния гръб.

А дали мъртвецът прояден
от червеи в Майката Земя,
дали помни още лице и име
в звуците на тихата ръмя?

О, ти, прогнил брате,
потънал в трайна глухота,
свободен си ти вечно
от хората и техните лица.

 

Хъх, доста мрачно. Между другото, много обичам гробищата.

© Крейзи Макс Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??