Езерата на скръбта са ледено студени и прозрачни, мъртви риби плават на повърхността.
Аморфни птици пеят и се давят бавно, загубили завинаги крилете си в полет към безкрайността.
Дърветата безлистни, печални и самотни вехнат тихо, усетили космически вечната тъга.
Фини клони образуват снежни лабиринти, в небесата след силна буря изгрява сивата дъга.

Мъгла и черна скръб потапят ни безвъзвратно в студената
вълна.
В агонизиращ страшен стадий на разруха е необятната горестна
гора.
Призрачен ехтеж от далечни светове разпръсва сатанински
гласове.
Бездната безкрайно е дълбока и бездънна, образувана от кристални
ледове.

Погребани завинаги в безнадеждност и тъга, душевните отломки се мъчат в грозен спазъм.
И вечният мрак възкръсва всепоглъщащ, ражда в абсолют безмилостно жесток
оргазъм.
Възкресение е невъзможно, гробищата на съзнанието са заключени отвъд
смъртта.
Небитието се слива с Вечността и настъпва хаос - безгранична самота и
тъмнина.