Есенно слънце в прегръдката на лозите.
Тънка мъгла крие зрелите гроздове.
Всяко зърно е дума.
Всеки грозд изречение.
Сладка е същността им. Като живота.
Берем ги нежно да не повредим душата им.
Ще ги поемат опитни ръце на майстори.
Ще изцедят от тях сладостта им.
Ще я налеят в бурета черничеви,
докато кипне опиянена
и се превърне във вдъхновение.
Толкова много грозде!
Толкова младо вино!
Толкова чаши с поезия....
Току що се връщам от гроздобер.Седнах пред компютъра и написах тази импресия.Дано ви хареса.
© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados
Явно страдам от амнезия,
щом се заблудих по нея:
че когато пиеш вино
се зареждаш със поезия!
Аз изпих две чаши вино
и написах една строфа.
После седнах зад кормилото
и направих катастрофа!