28 sept 2012, 23:33

Гроздове 

  Poesía
1002 0 1
Засядат облаците на запивка в лозето
измежду редовете, дето сме играли.
Не тегнат мисли, топли като гроздове,
прескача вятърът с износени сандали.
През есента от болка скърца къщата.
Студът се свива в кухнята на топло.
Прозорецът следи намръщен
една самотна престаряла котка.
Към входа тичам да докосна хляба си,
утъпканата ивица на прага,
пръстта, затъкната в основите -
от там, където няма да избягаме. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Кръстева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??