13 ene 2007, 1:57

Грях 

  Poesía
743 0 19
Водете ме, готова съм…
очаквам най-тежкия миг.
Грешна съм, дори насън,
но вие не чакайте и вик.
Ето ме, в бяла роба, боса
не се страхувам. Водете.
Аз сама паля своята коса.
Кладете, давайте, горете.
Любов сетих, а не се виня,
ах, огненият език пълзи
достига ме, боли. Заваля.
Адът гасне. Небето сълзи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??