Сега тръгни, това е грях, не спирай!

Дори на лудост ти прилича може би.

Ще мислиш - лесно е - ще ме оставиш.

Е... щом си сигурен, го направи.

Очите ми копнеещи те следват,

във тюркоазени вълни ще виждаш тях.

Косите - в огнен пламък ще откриваш,

мелодия ще ти напомня моят смях.

По кожата ти слънце ще играе,

ще мислиш ти за моите ръце,

за устните ми, толкова изгарящи...

Ще чуваш ритъма на моето сърце.

А ромон на поточе ще припява

любовните ми огнени слова.

Във аромат на цвете ще откриеш

уханието ми разтворено в нощта.

И забрави ме бързо... ако можеш,

а споменът за мен си забрани.

Дори от мислите си ти да ме изтриеш,

сърцето ти на мен принадлежи.

С. Кръстева