12 abr 2007, 11:40

Грях е... 

  Poesía
834 1 3
Грях е да те обичам-знам,
но няма как да те забравя...
Грях е да те обичам-знам,
но за теб продължавам да мечтая...

В мен разпалваш ти страстта
всеки път, когато ме раняваш...
И продължава да гори жарта,
дори, когато болка ми причиняваш...

Грях е да те обичам-знам.
но този грях най-хубав на света е.
Любовта ми съпроводена е с болка.
но желая те-признавам си, така е!

Проклинам любовта си, защото не мога да те имам.
Проклинам я, но знай-умре ли тя и аз умирам с нея;
Но преди това позволими нещо да разкрия:
"Обичам те!", но късно е -аз вече си отивам...

© Виктория Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • любовта би могла да бъде и грях но само в очите на определени хора
    който го е изпитал , той знае
    много добре е пресъздадена една много силна емоция и страдания по забранения любим
  • Ситуацията на разпалването на страстта е описана точно, но, в същото време, става и достатъчно ясно, че героинята се е въвлякла в порочния кръг на не-любовта.Налице е проблем, който трябва да бъде решен в полза на любовта.
  • Любовта не е грях!Поздрав!
Propuestas
: ??:??