По-далечен дори от звезда,
по-обречен от празна надежда,
със страха си към тебе вървя
без сърце,но с любов безметежна.
Живееш във мечтите ми греховни
събудени от мен след полунощ,
на сън броя минутите съдбовни,
които режат спомените с нож.
Къде изчезна чувството блажено,
от чийто огън ден и нощ горях,
за него всички казват е свещено,
а аз не спирам да сънувам грях.