30 may 2008, 15:00

Грях при пълнолуние... 

  Poesía » De amor
1371 0 26
 

Сребролунна нощ... една китара...

с чудни струни, сякаш живи...

И една божествена отмара...

по тръпнещото ми тяло се разлива...

Луната бе свидетел на греха ми...

нощта бе моят съучастник....

В страстен танц телата ни се сляха...

в едно желание, изказано безгласно...

Отпивам глътка безумна наслада...

а душата копнее за още... и още...

В трепетно очакване на своята награда,

бленува те и денем, и нощем...

Докосвам струните - изгарят ме...

от огън страстен сякаш сътворени...

Умирам, но не от болка, а от щастие...

за сладък грях сме аз и ти родени...

Мое божествено вдъхновение,

разпъна ме на кръст, душата ми превзе.

Изгаряща и  тръпнеща в опиянение,

аз падам в твоите нозе...

О, Повелителю на мойта грешна страст!

Пожали ме! Позволи ми за последно да отпия!

Ти чашата с наслада ми подай...

от нейната магия искам аз да се опия...

А после, ако искаш си върви...

отмалял от нашето малко безумие,

но знай, ще те чакам! При мен се върни...

за нов грях при следващото пълнолуние...

 

© Ани Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??