Obra no adecuada para menores de 18 años
Ела, вземи ме, тъкмо съм узряла,
по кожата ми стича се нектар.
Уханието на цъфтяща праскова
ще го усетиш като Божи дар.
Изпий негата ми, задъхано, на глътки
и дай на тялото си часове живот.
Вземи ме, вече дишам трудно,
гръдта ми пари, пари за любов.
Усети ли как плъзга се плътта ми
и стигна ли без ум до Андромеда?
По-близо съм, усещаш ли дъха ми,
притискай ме, докрай да те усетя.
Ела, ще те претапям в нежността си,
бедрата ми греховно те допускат.
Обичал, не обичал, не е важно -
сега си мой, аз твоя съм възбуда.
© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados