bohem
71 184
8 oct 2013, 22:02  

Грънчар 

  Poesía » De amor
826 0 5

Грънчар

 

Тази нощ осъзнах покрай тебе –

всъщност аз съм роден за грънчар.

Не живея с душица на дребен,

ни на някой мъж властен и стар.

Все живеех с една перспектива –

да извая от тебе  сълза.

Щом те пипнах – ранена и дива,

под ръцете ми ти запълзя.

И размекна се – гъвкава глина.

Аз творях и рисувах  с ръце.

Ни частица от теб не подминах.

Моделирах – парче по парче...

Както исках, така моделирах –

страст във тяло на фина жена.

Бях грънчар. И дори не съзирах.

как изваях сълза. Не една.

И запазих сълзите във мрака.

Във душевния скъсан хастар.

Днес дори Есента се разплака –

иска пак да съм твоят грънчар.

 

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно! Христос Воскресе!
  • Наистина е страхотно!
    Поздравления!
  • Самото размекване на жената до гъвкава глина в ръцете на мъжа си е вече Поезия... Остава да се материализира под формата на стихове.
  • Колко е хубаво!
  • Впечатляващо стихотворение!
Propuestas
: ??:??