Като след есенен порой... упадалите листа
събираха гнева на хората..
а хората събираха тях...
преди красяха... сега грозяха...
сякаш си бяга избрали съдбата на моментното възхищение на природното извращение..
цветни гами
картини... муза ..чувство
разпръскваха изкуство...
...
Сега с метли... в шахти и канали 
в торби от използвани вече боклучари
събираха злобата на всички оцелели...
на хора и помяри...
на гайдари и комари...
всички мразят 
с крак и с лопата...
ощенени от съдбата 
горките... виновни ли са за листата...
че да събират им телата...

сезон след сезон... ахват във възторг
в детски искрен стон...
чувство на топъл свят и дом...
зелените деца... мъртви бъдещи стъпкани тела...
пак се радват, че чувстват от любовта...
дано пороя да измие виновните тела...