Ши мъ звинявъти зъ пуфтурениету, мъ то туй е прувукиръну
ут „За малку само додох си :)" нъ Иленкъ - Нилана (Еми)
И аз бях нъ чъстичнъ прумянъ.
Чи как ни съм тъ видялъ там?
Упрайх съ, веч ни съм зъсмянъ,
ни съ усмихвъм, мъ ниту грам.
Щот дъ съ смеиш, ней мудерну,
пък аз искъм дъ съм се ф крак.
Признавъм, булеши, ногу верну.
Издържах... (Мъ ни утивъм пак)
Сига смихъ утвътри кът нъпиръ,
зъпочвъм дъ си мисля зъ уфцатъ -
дет я изяди вълкъ, там нъ бъиръ
зъд рикатъ, нъвътре във гуратъ.
Друг път пък мисля зъ пителъ,
къф пъстър беши и глъсувит...
Мъ веч гу нямъ, увря у кутелъ,
сига е у мъзету ф буркани увит.
Тъжовнъ сещъм съ и зъ пиперя,
уж чурбъджийки, уж сладък сорт...
Туй семи как мужах дъ гу нъмеря?
Ней саму лют, ами нъправу серт.
Или пък сещъм съ зъ моя дяду,
дету изчезнъ (приди месец май).
Пу късътъ фустъ нъ моме младу
пувлечи съ, къдей е, кой гу знай.
Кът съ зъмисля - Що пъри труших?
Зъ ко ми трябвъши тъзи прумяна?
Биз дофтури, усмифкътъ струших.
Животъ май чи ей упирация гулямъ.
12.10.2007г
© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados
чи аз ухиля ли съ късът съ кунцити.
Иленке то туй ни съ суетни прумени
тъквиз тъжовни съ ми веке стъринити.
Арлина дръж съ нидей дъ пулудявъш
смихъ ей здрави, ней болист лошъ.
Гицке, зъ кви лимони ми спуминавъш
кък с тъз пенсия дету е два грошъ?
Ани, Чувек си ти, дубре мъ ръзбиръш,
чак виждъм влизъш ми в пулужениету.
Криси благудъря, амъ мъ притиснявъш
ни блягудъри, тъквоз мий нъструениету.
Иренке младу си мъ с фкичку си наясну
най-убичъм у селу хорътъ дъ усмихвъм.
Диди, ку трябвъ ощи идин път по прясну
ши тъ усмихнъ. То биз туй ни стихвъм...
Гали зъ теб сестро нъ фсичку съм гутовъ,
ку кажиш дажи - нъ бос крак чурап убувъм.
Блъгудърску Пламена зъ дету ни си суровъ -
браву и дубро ей речи. Ни съ приструвъм.
Магдалена, пък ти как си ми нъ душатъ
радвъм съ кът тъ видя ф селу нъ мигданя.
Кмете, тъквиз зъ менкънету нъ мъжурятъ
нидей гувори, чи ши съ пуяви... с тиганя.
Светле, дъ тъ пуслушъм, щот ти сичку знаиш
мъ смихъ нъпиръ мъ утвътри и съ бръчкъм цала.
То зътуй удъртях съфсем, е нишу ко дъ праиш
как викъ Нели дъ съм живъ, то туй ми устава.
Милке,мъ ти верну многу баби си пумъдрялъ
кви умни мисли думъш, мъ нищу ни ръзумявъм.
Дъли щоту съм си глухъ или многу устърялъ
мъ как тъй пу чужду, аз дядуту си ни уставъм.
Въцке, шъ знаиш ней нърочну, нидей устърявъ.
Чи кво толкус смешну съм реклъ ф излияниету?
Виж кво тъжовну и мълчъливу Сийкъ гу ръздавъ
ни съ пудлъгвъй пу жълтити, те съ пусланиету.
Виличке, знаих чи ши ми ръзбиреш ситуациятъ ,
щоту нъли ф нилигалнуст е и твоичкия поп.
Бе бъркъхъ, мъ май ни съ успяли с упирациятъ
щоту пак си съ смея. Май тъй ши съм ду гроб.
Благударску нъ фсички дет бяхти тукъ и усмифки.