Гурбетчия

26 oct 2009, 2:20

Poesía

826 0 1

Ходих, по света се скитах

далеч от теб, Родино,

за тебе често ази питах

и за твойто руйно вино.

Което пиехме от радост,

понякога и от разлъка,

за изминалата младост

да удавим една мъка.

Опустял гурбета страшен,

вече много ми дотегна,

връщам се по пътя страшен

у дома да си поседна.

Все сънувам, че се връщам

в тебе, слънчева родино,

близките си как прегръщам

и с тях пия руйно вино.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.