Гълъби храних, по обед, във парка.
Търсех си сянка. Търсех и тихото.
На единия, на крачето, пръстенче мярнах,
блесна искрица и започна се стихото...
Раздадена обич в буквички три...
"А.Т.О!" носи на крачето си птица.
Въпросът избухна, душата взриви:
- Имаш ли, гълъбе, на света гълъбица?!
Товара си носи гълъб дори...
Не ща я ни сянката, не ща го ни тихото!
Буквички три, а отвътре кърви...
Буквички три... не от моето стихо...