Пази се гълъбице чиста, бяла,
укрита в скалните пукнатини.
На Царят свой, ти вярна остани,
сърцето си докрай отдала.
Пази се гълъбице, вярна Му бъди,
престорения глас на друг не слушай.
И изнурена всред пустинна суша
към Извора единствен полети.
Пази се гълъбице незлобливо бяла,
опазена за своя скъп Любим.
С взор бистър, непоколебим,
ти отразявай, Неговата слава.