Защо мълчиш?
Аз гасна и затихвам сам в безкрая
и търся те на бурята в плача.
Повяхна любовта ни. Вече зная.
Къде отиде питам се сега...
Опитах се да те създам отново
от спомените - тъжна и сама.
Посятата със много обич болка
превръщаше се в цъфнала дъга.
И ден след ден те вая и измислям,
но няма ги любимите очи.
Наум говоря с теб, наяве - липса
... и Гълъбът на Любовта мълчи!
© Юлиян Петков Todos los derechos reservados