16 oct 2014, 18:10

Гърнето 

  Poesía » Otra
756 0 18
Гърнето
От пръст и от вода – от глина ме направи
и свърза я в едно чрез крехките ми стави.
Стоеше този съд захвърлен сред полето –
сред руини и прах проблясваше гърнето.
То молеше с очи, протягаше ръце
и Ти го съжали – направи му лице.
Пак тъжно беше то – забравено, сковано.
Тогава дъх му вля. Направи го желано.
Тогава, Боже мой, ме взе на свойте длани
и тъжното гърне забрави тези рани.
И Ти като човек за почит сътвори ме. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??