Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
7 feb 2021, 12:14  

Истина 

  Poesía » Filosófica
480 6 12

Родих се гола, зла и уродлива,
и безпризорна из тълпите скитам.
гноясалите рани ми отиват –
и честността ми – с лустро неприкрита.

 

За мен канонизират мъченици,
за мене уж се борят, неуморно,
а пък лъжа, в разкош, като царица,
живее си, в дворци, неръкотворни.

 

А аз съм онзи червей, в тъмни нощи,
загризал съвестта ви закърняла.
Да, истина съм, жива съм и още,
не съм до днес душите ви продала.

 

Търговците, подкупват ме, лъстиво,
но аз съм глуха, сляпа – бързорека
и на инат, но пазя я ревниво,
онази вяра, в Бога и Човека.

 

Дали ще ме познаете, обаче,
прикрили голотата моя, с дрипи?
Лъжата само щом умра ще плаче,
с бездушно лицемерие ще хлипа.

 

Един поет, с джобовете пробити
за него аз съм все една и съща.
Той – ангел, приютява ме, в сълзите
и в своя стих, в принцеса ме превръща.

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Вечният двубой
РосиДимова (Росица Димова) РосиДимова
Prosa » Relatos
Стаята беше потънала в мрак. Клепачите ми потрепваха уморено. Точно, когато се готвех да се предам блажено в прегръдката на съня... я видях.
Беше седнала на люлеещия се стол срещу леглото ми и полюшвайки се, ме гледаше право в очите - слаба, изпита с полебяла коса. Приличаше на старица.
- Коя си ти ...
  322  1  12 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Марийче!
  • Когато искам да прочета нещо стойностно, се спирам на твоята поетична страничка, Наде!😍 Защото знам, че никога няма да ме разочароваш! Благодаря ти и сега за сътвореното удоволствие, вълшебници!🤗🌺💟
  • Щом пишеш такива стихове, Деничке - Зорничке, не е "ама".
  • 😔
    И аз я пазя оная вяра... ама...
  • Сенсей, Ники, благодаря ви! Истината вярва на всички, затова е гола и уродлива. Щурче, LY!
  • Ъх, тези твои думи, Щур! Залпове!
    Пак е много добро!
  • Наде!
    Удоволствие е да те чета!
  • Както казва народът: понякога разбирам защо вещицата, скрила се в Гори Тилилейски, е заобиколена с магия и убива всеки натрапник, дръзнал да я обезпокои за кефа си...
    Не вярвай на поетите - те се хранят със стихове и носят само лира...
  • Благодаря, за вдъховението, Роси. Калине! Завет аз не умея да мразя и ти го знаеш. "Изригвам" - право куме в очи и толкова, ако си струва, разбира се. Ау, Вале, как успя? Някой, на когото му е омръзнал живота, Гени.
  • Ако теб не познаем... И кой идиот е тръгнал да те подкупва?
  • Вълшебница си, Наде!
    И моя принцеса! (ако приемем, че съм поет )
  • Един поет, с джобовете пробити
    за него аз съм все една и съща.
    Поздравления!
Propuestas
: ??:??