Понякога до кости ме протрива,
ръждивата стомана, на доспехите,
а женски хитринки не ми отиват,
и тривиално прости са утехите,
които в твойте ириси намирам,
измислено по балове обичане
и рицарски турнири не планирам,
че капна ми кобилата, от тичане.
Понякога съм нежна, бледа дама,
корсетът ми колосан и изгладен е
Но ти не се надявай, скъпи няма,
да се пребия - с някое припадане. ...