От тук до зимата прокарвам нишка бяла,
за пролет неродена още пъпна връв,
и порив уж последен, ала всъщност пръв,
главата ми любов е луда завъртяла.
От тук до там е тъй далече и незрима,
е тази пролет. Просто тихия ѝ зов
сънува пак, че ти за обич си готов.
С филизи крехки тя те топли цяла зима.
И да не си то всъщност нищо страшно няма,
животът ни е щъркел тъй нетърпелив,
изписал с чернобели стихове, в курсив
и отлетял за миг. Не е голяма драма. ...