Там - накрая на
света,
под дъжда,
окъпа се и моята
душа.
Пречисти се.
И мина под
дъгата.
В параклиса
на любовта
донесе
белотата.
Бог така бе решил.
Да плисне летен дъжд.
Да бъде!
Щом е отредил!
---
Чисти ще са
на човеците сърцата -
щом минали са
там нейде
под дъгата.
© Любослава Todos los derechos reservados