Палиш ли още нощите с дълги фитили,
за да избухне в пламъци новият ден?
Искам да викна, а нямам физически сили.
Чувствам се грохнал. Душевно съм сякаш сломен.
Кавал и камбана, отвътре ми, яростно вият.
Ти като птица размаха криле и се скри.
Мислите сиви подобно на вълци се бият,
дерат на парчета моите крехки мечти.
Голи надежди се мъчат да ги спасяват,
но са завързани късо в душата със страх
и гибелта като прах на мъртвец разпиляват,
за да възкръсне в мен малка частица от тях. ...