23 oct 2021, 8:44

Hаказана 

  Poesía » Filosófica
304 2 3
Сърдито ми е детството, сърдито,
дори за мене вече и не пита.
Лети само, разрошено глухарче,
ръчичка не подава и макар че,
душата ми по детски чака чудо,
сърцето пакостливо бие лудо
и всеки стих е лодка от тръстика,
но няма кой от ранина да вика,
и с детски прякор в къси панталони,
съседски пъстри котета да гони,
да храни ято птици на площада,
от старата черница с вик да пада. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??