Хамелеон, от где изскочи,
по тялото ми пропълзя,
към лакътя се той насочи,
цветът му с кожата ми се преля.
Хамелеон, но с лик човешки,
в дома ми допълзя,
за да изкупи своите грешки,
но върху душата ми се спря.
Щом присъствието му усетих,
възнегодувах, но човещина показах.
Помогнах. За истината бързо се досетих,
но неусетно до болка себе си наказах. ...