Хаос

3 jul 2009, 14:06

Poesía

636 0 3

Напрегнат съм и съм спокоен,

настръхнал и във унес благ,

във хаос и във ритъм строен

далеч се рея, тук съм пак...

Прониквам с поглед през мъглата,

а ясното пред мен не знам,

пищи във мене тишината,

сред хаос от тела съм сам...

С очи затворени се взирам -

усещам допир през зида,

сред нищото аз път намирам

назад да крача към света...

Елементарното не зная -

със сложните неща съм в крак,

да почвам съм решил от края,

да търся в непрогледен мрак!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

qnaq (Яна Кузманова)

2009-07-17T12:29:27+03:00

Последния стих съм си го мислила за себе си!Харесва ми как пишеш!
Selina (Снежа)

2009-07-03T19:00:44+03:00

Чудесно написано, поздравления!
azura_luna (Петя Стефанова)

2009-07-03T15:22:14+03:00

Застененост и еднакво с това душевен смут...Намери баланса! Мечтай и живей!