Нощ,

поляна,

гръм,

дърво,

искра

и пламък.

Дъжд,

стъкло

и двама,

сякаш са една

голяма капка

от

горящото

дърво.

Падат

птици,

жици,

светофари.

Бетон,

асфалт,

квартали,

безразлични наблюдават.

Гръм в пясък е стъкло,

капка върху почва е дърво.

Защо в хаосa двама сме едно?

В реда нима не би могло!

И падаме,

но няма смисъл да сме тук.

Откъсвам те от мен

и ти оставаш само звук

на птици от горящите дървета

и от съчките се чува пук, пук, пук.