Около нея винаги цареше хаос.
Шкафчето над леглото и отрупано с чаши и пакетчета.
Коя от сок, коя от вино, коя пък за вода.
Опаковките от среднощното и ядене на шоколад.
Препълненият пепелник.
Все се канеше да ги изхвърли.
В душата ѝ пък беше сметище.
Парченцата от разбитото сърце.
Хартииките на празните обещания,
тук-там и някоя снимка –
от когато е била щастлива.
Около нея (и в нея) беше хаос.
Нищо не изхвърляше.
Стаята и душата ѝ бяха препълнени.
С ненужни боклуци.
© Габриела Кънева Todos los derechos reservados
Моите искрени поздравления, Габриела!