Аз все съм на въпреки. Все ще променям света.
А всъщност в самата мен царува безпорядък.
Тук съм сложила това, там онова,
И като цяло водещ е Хаосът.
Сутрин пия задължителна чаша кафе.
Нали съм голяма. Ама, че смешка!
Понякога плача като дете,
А животът ми е една въртележка.
И се върти наляво. А после надясно.
Смях. Сълзи. Неразбрани слова.
Думи просто хвърлени на вятъра.
Но сигурно в живота се случва така.
Сигурно чак, когато побелеят косите ми,
Ще го подредя тоя моя разбъркан живот.
Сега просто. Уж гоня мечтите си.
А в мен живеят: Вяра, Надежда,
Дори и любов.
Ох. Любов!
Ту те гори – ту те праща на дъното.
Любов. Едно сладко, красиво безумие
Любов. С аромат на буря.
Но те искам, любов.
Чу ли ме?!
Автор: Полина Велчова
© Полина Велчова Todos los derechos reservados