26 ene 2007, 14:39

Хаотично 2 

  Poesía
678 0 15
Заплака слънцето с лъчи изгорени.
Снегът затрупал е оазисите във Сахара.
Без дъжд висяха облаци изсъхнали.
Предлагат блудниците без пари поквара.
От сълзи кървави преливат океаните.
„ Довиждане” си казват ледниците и пингвините.
Измамно щастие просмуква се във мислите.
Със бели прахове се пълнят вените.
Крещяха неми в тишината.
Вселената се свива до избухване.
Звезди се нароиха по земята.
А личното е в точка на замръзване. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??