Днес те срещнах.
Някъде между забързаните улици
ти премина като звук от акустична китара.
И целият ден ми е весело, пея,
защото те срещнах.
****************************
Стоим и разговаряме в мълчанието глухо.
Очите шепнат истини съдбовни.
Отивам си и няма да се върна,
звучиме днес особено гробовно.
Положили сме чувствата в ковчега,
във същия, във който спят и други,
отминали, забравени, дотегнали.
******************************
Ще целуна зората напъпила,
ще изпратя към нея стрела,
и уцелила право сърцето ти,
аз със теб ще се слея съдба.
********************************
Уморена аз няма да бъда,
и в умората аз ще творя,
пътища ще рисувам
и пак към теб ще вървя.
********************************
Обичам те - ми казваш пак.
Но нямам нужда днес от думи,
като един голям хлапак
си тръгваш всеки път от мене.
"Обичам те" не те заменя.
Мълчи, но остани.
Това е обич.
© Бела Белица Todos los derechos reservados