Минзухарено никне сърцето ми,
гола поляна доскоро,
и като стадо отвързано светнаха
всички звезди в небосклона.
Аз съм пастирката дето ги пали
с огъня на очите си –
вечно засмяна,
харизмено огнена,
а в скута ми,
кръгла луна е заспала.
Тичай след мен по небесни поляни
и събирай от синьо и златно
китка за радост и обич -
с нея да се закича палаво,
че съм се чудом зачудила
как появи се отникъде
и неочаквано.
Аз съм ти, либе,
причината на причините
огън да палнеш за двама.
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados