7 dic 2017, 13:20  

Харизвам ти и сметките, и спомена 

  Poesía » De humor
1110 11 18

Във къщата  ни днес цари затишие.

Как странно е... такава   тишина!...

Не съм навикнал. Пиша чет`ристишия.

Дали ще сетиш чувство за вина?

 

От  миналата нощ не пазя спомени,

но сутринта кафе си правих сам!

Прибрах се късно  с телеса  поломени,

къде и що е ставало, не знам!

 

Закуска  виждам, че не си  направила -

резонна санкция след мой провал!

Бе, промени  това жестоко правило -

че хич ли пък за мен не ти е жал?...

 

Загубил съм си нейде  панталоните!...

А, ето ги ... но без следи от ръб.

При нас, каквито и да са сезоните,

сърдита, често ми показваш гръб!

 

Ще трябва да се справя  сам с  ютията,

макар че рискът  твърде  е голям!...

След час: ...Егати  тъпотията!...

Ми, прогорил съм го...И  тук... и там!...

 

Та ме ядосва твоето бездушие -

почти граничи с липса на морал!

Сигнал  да си обирам вече крушите,

дървото  докато не съм изял?...

 

Харизвам ти и сметките, и спомена

за  моята  чувствителна  душа!...

Тъга ще ме измъчва незапомнена!

Ще пробвам с друга да се утеша!...

 

 

 

 

 

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Руми!...Поздрави и на теб!...
  • Хубаво,хубаво,,,смях се от сърце!Ситуацията не е весела,но ми хареса чувството на хумор!Поздрав и от мен,Роби!!!!!!!!
  • Радвам се, че стихчето е предизвикало усмивки, Веси!...
    Поздрави и от мен с пожелания за успешен ден!...
  • Отново ме развесели, Роби! Прочетох с огромно удоволствие. А лирическият да внимава да не стане като в онази поговорка - от трън та на глог, че е по-висок Поздрави и от мен, приятелю!
  • Благодаря на всички, спряли се на страничката ми!...Дано сте се посмяли добре с моя лирически и неговата чувствителна и ранима душа, приятели!...Не се наемам да твърдя, че е пример за подражание, нали?...
    Хубав ден!...
  • Хайде - чакам майсторското ти "сдобряване"
    макар да знам, че ще е от ден до пладне " -
    на злободневието - като от скенер раздробяване
    поезия да сториш Можеш от "каквото падне"

    Неповторим си, Роби! Чета те с удоволствие голямо!
  • Харесва ми, че разработваш теми от ежедневието, Роби.
    Защото животът не е само усмивка...
  • Как само си го изразил! Браво, Ники!
    Виж за последното, помисли си пак, че има и по-лоши .
  • Ех, закъсал го е твоя лирически! Усмихна ме, Роби!
  • ОООО! Измъчена лирична душо!
  • Това, с ръба на панталона, ме подсети за един виц: Погребват мъж в Габрово...Приятелка на вдовицата я прегръща и казва с тъга в гласа: "Ооох, каква ужасна смърт - да го сгази валяк!" А вдовицата: "Добре поне, че го сгази отстрани, та да не гладя панталоните му за погребението!"...А твоя лирически много чувствителен бееее, да му се не види, горкия - не случил на жена, брей!... Отново се посмях доволно, Роби!
  • Забавно си го описал, Роберт! Има ги доста такива мъже, за съжаление... Разбира се, и сред жените се срещат всякакви... Поздравявам те за майсторското перо!
  • Горкия ти лирически, Нико! Жив да го ожалиш...такава мъка, мъка, мъкаа...
  • Смешно ...смешно...смешно....много ме усмихна
  • Ех, Роби, какво ли не измисляш.
    Само лирическият ти, преди да развихри и осъществи мерака си, нека за всеки случай попита другата дали има желание да глади смачкани панталони, иначе волю неволю трябва да тренира с ютията. А преди това да прочете инструкциите и.
    Сега остава да напишеш нещо за гладене на панталони с инструкции.
Propuestas
: ??:??