LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
28 may 2017, 23:54

Хартийка на площада 

  Poesía » Formas graves
1400 3 8

Беше хладна босонога есен,

крачеше навъсен листопадът

и подритваше хартийка по площада.

Вятърът от нея стон донесе.

 

Взех я, поизчистих ѝ листата

и хартийката заплака в рима:

– Тръгвам на далечен път, любима.

Ще се връщам нощем със луната.

 

Вятър от ръцете ми я грабна,

хукнах да го спра, ала напразно.

Листопадът се захили безобразно...

 

Капка дъжд по бузата ме парна.

Оттогава ме преследва в мрака

сребърният поглед на луната.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Интересно хрумване!
    Хубава вечер!
  • Интересен подход.Дълбок замисъл.Въображението е панацея.
    Поздрав!
  • Много симпатично и интересно хрумване, Лъки!
  • Гледай ти, една хартийка какво може да роди. Та чак и параноя за преследване да ти докара, при това лунна.
    Много хубаво е стихотворението ти, Лъки!

    п.п. А относно пренаяждането с въображението се посмях искрено, защото понякога и аз така правя.
  • Кой знае къде съм се пренаяла с въображението си. Краси, винаги са ми били интересни твоите разяснения за структурите на сонето от които нищо не разбирам и глидам като туземец...Валентина, Анабел...благодаря ви за оценките!
  • Я, какво си открих. Този стих си е находка.
  • Има загадъчна доза лунатизъм. Оставена е възможността вятърът да поднесе стенещата хартийка и на други. Хубави олицетворения!
    Клеман Маро е използвал често тая римна схема в терцетите. Или по-скоро пръв, за се нарича маротическа, щото римите в терцетите на френските сонети са в схема ССД ЕДЕ.
  • Звучи като тъжна приказка... Хареса ми, поздравления!
Propuestas
: ??:??