Hасън

15 ago 2024, 22:45

Poesía » De amor

68 1 0

Пак милвам го. Гръбнакът му извит е
и мърка мракът. Хиляди искри
звездите са. Поглеждам го в очите,
проблясна плахо обич... и се скри.

Луната вън зад облаци се крие,
в тревите вятър стихва укротен,
с щурчетата говори си на Вие,
невярващо разказва им, че в мен

безпаметно е влюбен мракът вече,
додето съмне и се мръква вън.
Луната в пръстен той превръща вечер

оброчен е, но винаги насън...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.