Hаум

12 dic 2022, 11:47

Poesía » Filosófica

232 4 2

Езикът на камбаната – изтръгнат,
бръшлян отровен, бавно храмове руши.
Свещениците под носа си гъгнат,
продават скришом и по няколко душѝ.

В очакване светът съвсем претръпнал,
агнецът божи в ясла пак ще се роди,
без дарове, че вярата поскъпна
и влъхвите дори не са като преди.

Витрините окичени, блестящи,
прегръщат се за Рождество и зли врази,
по съвестта ми болка остра дращи...
За мене, Боже стиска слама запази.

Щом в полунощ пак заискрят елхите,
и вярата душа бере сред кич и шум,
ще пална факла, знам, човекът скрит е,
на тъмно, в тъжен стих. И моли се наум.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.