И тази нощ ще разиграем любовта

на масата зелена на комар,

ще я положим  на масата като залог,

разкъсвайки гърдите си,

заливайки ги с алкохолни пари,

как ще пресмятаме 

трескаво печалбите,

ръцете ни треперещи

и пръстите ни груби

ще стискат любовта, залогът,

който все ни се изплъзва,

а ние толкова желаем да я заложим,

докато печалбите са съблазнителни,

изпълват слабините ни

със златото си,

положена е върху масата с залози

и дрехите ѝ разпокъсани белеят

от нашето насилие да бъдем печеливши,

да я заложим за пореден път,

да я изстискаме от всички ползи

докато все още диша,

докато белее разкъсвана на масата

тази любов, която беше наша.

Тя няма да крещи,

безпомощна и бледа.

Тя само ще ни гледа

със оня тъжен поглед,

който ще ни казва,

че сме играчи на рулетка,

които губят себе си,

дори когато са спечелили

и златото във слабините

е точното тегло на всяка загуба.