Хей моя съдба,

от всичко какво не разбра.

Спътник си в пътя нелек.

До кога ще ме мъчиш така.

Изморих се да вярвам  в лъжата.

Изморих се да “прося“ топлина.

В празнотата  да търся светлина.

Позволи ми  пак да живея.

Зарових мечтите си в пясъка.

От несполука вече премалях.

Догаря бавно втората свещ,

аз чакам отговор от теб.

За теб съм супер непотребна.

Хей моя съдба, изтрий спомена,

от тази дълга раздяла,

спомена тъжен от евтина слава.

„Празнувам“ невъзможната

 ни среща, със сълзи на очи.

Този живот е болница,

в която дълго боледувам.

От твоето отсъствие

съм неизлечимо болна.

Хей моя съдба...

не ме забравяй, помогни ми.

Представа нямам как ще издържа.

Ето пак съм пред дилема,

трябва отново решение да взема,

но без теб не мога моя съдба.

Не се опитвай да ме променяш.

Не искам вече да мълча,

подскажи ми кого да убия.

Пази ми душата от друга мечта.