Пролетта пристъпва бавно
с възторжено  лице,
тя отмята грациозно коси - дръвчета,
обсипани със снежнобели цветове.
Ръцете ù, криле на щъркел,
кръжат над минзухар свенливожълт,
показал си едва нослето,
да вдиша въздух благодат!
И как пулсира разтуптяно
туй пролетно сърце,
вълнува се, бленува замечтано,
тя сякаш стъпва тук за първи път!
- Хей, Пролет, истинска красавице,
тъй теменуженолилава,
всели се в душите цялата,
многоцветно пъстра  и уханна!