Като пукната, тиквата смее се жълто,
белите семки показва - ченета със зъби.
Зрели пъпки, напърчила гордо, опъва
и твърди с тънки усни, че сънят й се сбъдва.
В календара си цветен Хелуин тя празнува,
(по възможност да бъде всеки ден й се иска) -
с пудра захар поръсва същността си сурова
и си шушне, че точно такава е истинска.
Всеки Хелуин неин е, ражда се в него.
А когато далеч е, отново го спретва -
и наместо любовник, издълбава фенери,
та главата си куха да направи да свети.
Засиява с лице с не-очи, а през дупки,
кехлибарени залези топлят съня й.
Ала котката в миг я добарва и хуква,
затъркаля я с лапи под миндера във дъното.
Като пукната, тиквата смее се жълто,
до цукалото спряла чело уморено -
и дано я погалят по-бързо с метлата,
да излезе на светло, отново родена.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados