26 dic 2008, 20:14

Хербарий 

  Poesía
838 0 8
Рушат ме твоите очи,
а в погледа ти се изграждам.
Ирония ли е, кажи...
Или шега която аз не схващам?

Ти не можеш да тъжиш,
а аз съм тъжна, като песен.
 Със вкус на вино ми горчиш,
със дъх на вятър... И на есен.

По природа аз съм крехка,
почти хербарий на лале...
А ти ме гледаш – любопитен,
със очите на почти дете.

И ето идва време – аз се счупвам,
а ти... Проплакваш, зарад мен.
Чии ли грехове изкупвам...
Да те гледам... Наранен...



© Бенита Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??