***

15 sept 2021, 19:25 2021-09-15T19:44:52+03:00

Poesía

358 6 11

Очите ми – самотен бряг,
съшито зрение от кръпки.
Светът изглежда мил и драг
преди двулично да те стъпче.
Вървя към нови висини
но аз не искам нищо ново
Това, което ме рани
съм го превърнала в окови.
Посрещах идното със страх.
Страхът със смелостта ми спори,
и криейки се, не разбрах
дали си струва да се боря. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

***

Искате да прочетете повече?

Propuestas