Dendu89 (Деница Гарелова)
732 9790
15 sept 2021, 19:25  

*** 

  Poesía
340 6 11

Очите ми – самотен бряг,

съшито зрение от кръпки.

Светът изглежда мил и драг

преди двулично да те стъпче.

Вървя към нови висини

но аз не искам нищо ново

Това, което ме рани

съм го превърнала в окови.

Посрещах идното със страх.

Страхът със смелостта ми спори,

и криейки се, не разбрах

дали си струва да се боря.

Дали си струва да съм плач

разлят по нощните ми рими.

Часът е шест. Навън е здрач.

Небето става по-ранимо.

Приспивам тази самота,

която в тялото ми стене.

Сама не съм. Не съм сама,

щом нося себе си във мене.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е хубаво и искрено, Дени!
  • Благодаря!
  • Силно е, Дени!🌺
  • Браво, Деничка!💗
  • Дени, много е хубаво!
  • С Миленка - цяла вселена си!
  • Напомни ми за мои моменти.
    Хареса ми!
  • "Сама не съм. Не съм сама,
    щом нося себе си във мене."! Цяла вселена си
  • Вале, има хора, които мразят в мен неразговорливостта и лаконичността, ама начин на изразяване. На друг пък му допада
    Ице, благодаря
  • Дали си струва да съм плач
    разлят по нощните ми рими.
    Чудесно е, Дени! Финалът също!
  • Хубаво е.

    Дали си струва да съм плач
    разлят по нощните ми рими.
    Часът е шест. Навън е здрач.
    Небето става по-ранимо.

    Харесва ми наситеността и синтезираността на изказа ти. Не се разпиляваш, а всичко е стегнато.
Propuestas
: ??:??