laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
3 sept 2014, 23:13

ххх 

  Poesía » Otra
357 0 2

Накарах слънцето да плаче.

И тишината се смали.

Заспах до облак млад, обаче

в мен не престана да вали.

 

Откраднах синьо от небето.

Излъгах всичките листа.

Посях тревога там, където,

преди растеше радостта.


Не бях доволна. Все мечтаех

да предизвикам лунен крах.

От чужда глупост се отчаях,

а после плаках и се смях.


Накрая кротнах примирена,

постлала си парче покой,

измислила една Вселена,

почти като в ковчег на Ной.


© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??